5. а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?
6. Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.
7. Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.
8. И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;
9. за грях, защото не вярват в Мене;
10. за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате;
11. а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден.
12. Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.
13. А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, <това> ще говори, и ще ви извести за идните неща.
14. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.
15. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.
16. Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите.
17. Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и <това>, защото отивам при Отца.
18. И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво <иска да> каже.
19. Исус, като разбра, че желаят да Го питат, рече им: За това ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите?
20. Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.
21. Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата <си> поради радостта, че се е родил човек на света.
22. И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.