11. Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.
12. А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
13. Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
14. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
15. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.
16. Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
17. Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
18. Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но <това стана>, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, <той> дигна своята пета против Мене".
19. Отсега ви казвам <това нещо> преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз <това, което рекох>.
20. Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
21. Като рече това, Исус се развълнува в духа <Си>, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22. Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.
23. А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.
24. Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи <ни> за кого говори.
25. А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?
26. Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.
27. И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.
28. А никой от седящите <на трапезата> не разбра защо му рече това;
29. защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.}, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.