18. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.
19. Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.
20. Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?
21. Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?
22. И настъпи в Ерусалим празникът на освещението <на храма>. Беше зима;
23. и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.
24. Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.
25. Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.
26. Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.
27. Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.
28. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
29. Отец Ми, Който Ми <ги> даде, е по-голям от всички; и никой не може да <ги> грабне от ръката на Отца.
30. Аз и Отец едно сме.
31. Юдеите пак взеха камъни за да Го убият.
32. Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела <искате да> Ме убиете с камъни?
33. Юдеите Му отговориха: Не за добро дело <искаме да> Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.
34. Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?