11. У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.
12. А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, <сиреч>, на тия, които вярват в Неговото име;
13. които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
14. И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
15. Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.
16. Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;
17. понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.
18. Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.
19. И ето, свидетелството, <което> Иоан <даде>, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?
20. Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.
21. И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.
22. На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?
23. Той рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.