7. Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?
8. Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.
9. Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.
10. Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно <нещо>, бива виновен във всичко.
11. Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.
12. Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.
13. Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.
14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15. Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16. и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17. Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18. Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако <можеш>, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.