26. Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27. Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва <човек> сирачетата и вдовиците в неволята им, <и> да пази себе си неопетнен от света.