Старият Завет

Новият Завет

Тит 1:2-11 Ревизиран (BG1940)

2. в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,

3. а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене по заповед на Бога, нашия Спасител,

4. до Тита, истинното ми чадо по общата ни вяра: Благодат и мир <да бъде с тебе> от Бога Отца и Христа Исуса, нашия спасител.

5. Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;

6. ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство.

7. Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба;

8. а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан;

9. който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.

10. Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните,

11. чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва <да учат>.

Прочетете пълната глава Тит 1