Старият Завет

Новият Завет

Римляни 9:19-30 Ревизиран (BG1940)

19. На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

20. Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21. Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

22. А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

23. и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

24. над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

25. както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

26. И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27. А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

28. Защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.

29. И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

30. И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

Прочетете пълната глава Римляни 9