Старият Завет

Новият Завет

Римляни 9:16-27 Ревизиран (BG1940)

16. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17. Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

18. И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19. На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

20. Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21. Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

22. А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

23. и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

24. над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

25. както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

26. И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27. А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

Прочетете пълната глава Римляни 9