Старият Завет

Новият Завет

Римляни 9:1-10 Ревизиран (BG1940)

1. Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

2. че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3. Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

4. които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

5. чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6. Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

7. нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

8. Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

9. Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

10. И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

Прочетете пълната глава Римляни 9