25. Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
26. Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в <нашите> неизговорими стенания;
27. а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията <воля>.
28. Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според <Неговото> намерение.
29. Защото, които предузна, тях и предопредели <да бъдат> съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;
30. а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.
31. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
32. Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?
33. Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
34. Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?
35. Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?
36. (<защото>, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане").
37. Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
38. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,