4. А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;
5. а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда.
6. Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -
7. "Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;
8. Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".
9. Прочее, това блаженство <само> за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".
10. то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.
11. И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,
12. и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,
13. Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.