Старият Завет

Новият Завет

Римляни 4:13-25 Ревизиран (BG1940)

13. Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

14. Защото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

15. понеже законът докарва, <не обещание>, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

16. Затова <наследството> е от вяра, за <да бъде> по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се <обляга> на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

17. (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

18. <Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

19. Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, -

20. обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

21. уверен, че това, което е обещал <Бог>, Той е силен да го изпълни.

22. Затова му се вмени за правда.

23. Това пък, че му се вмени <за правда>, не се написа само за него,

24. но и за нас, на които ще се вменява <за правда>, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

25. Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

Прочетете пълната глава Римляни 4