Старият Завет

Новият Завет

Римляни 4:1-12 Ревизиран (BG1940)

1. И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

2. Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3. Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

4. А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

5. а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда.

6. Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

7. "Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;

8. Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

9. Прочее, това блаженство <само> за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

10. то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

11. И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

12. и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

Прочетете пълната глава Римляни 4