1. Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?
2. Много във всяко отношение, а първо, защото на <юдеите> се повериха Божествените писания.
3. Понеже, ако някои бяха без вяра, що <от това?> тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?
4. Да не бъде! но Бог нека бъде <признат за> верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".
5. Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).
6. Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?
7. Обаче, <казваш ти>, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?
8. И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние <така> говорим). На такива осъждането е справедливо.
9. Тогава що <следва>? Имаме ли ние някакво предимство <над езичниците>? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.
10. Както е писано: - "Няма праведен ни един;
11. Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.
12. Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".
13. "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".
14. "Техните уста са пълни с клевета и горест".
15. "Нозете им бързат да проливат кръв;
16. Опустошение и разорение има в пътищата им;
17. И те не знаят пътя на мира",
18. "Пред очите им няма страх от Бога".
19. А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.
20. Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела <изисквани> от закона, понеже чрез закона <става само> познаването на греха.
21. А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,
22. сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика.
23. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
24. а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,
25. Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. <Това стори> за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -
26. за да покаже, <казвам> правдата Си в настоящето време, <та да се познае>, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.
27. И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? <чрез закона> на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
28. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
29. Или Бог е <Бог> само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците <е>.
30. Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
31. Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.