1. Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията <му>,
2. Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб <във вярата, яде само> зеленчук.
3. Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.
4. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5. Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден <еднакво>. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6. Който пази деня, за Господа го пази; а който не пази деня, за Господа го не пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7. Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
8. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9. Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.
10. И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11. Защото е писано: - "<Заклевам се> в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще славослови Бога".
12. И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
13. Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.
14. Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.
15. Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16. Прочее, да се не хули това, което вие <считате> за добро,