Старият Завет

Новият Завет

Римляни 11:21-32 Ревизиран (BG1940)

21. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

22. Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

23. Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

24. Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени <клони>, ще се присадят на своята маслина!

25. Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, <само> докато влезе пълното <число> на езичниците.

26. И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

27. И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".

28. Колкото за благовестието, те са неприятели, <което е> за ваша <полза>, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

29. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

30. Защото както вие някога се непокорявахте {Или: Неповярвахте - ват} на Бога, но сега чрез тяхното непокорство {Или: Неверие.} сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

31. също така и те сега се не покоряват

32. Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

Прочетете пълната глава Римляни 11