Старият Завет

Новият Завет

Римляни 11:17-27 Ревизиран (BG1940)

17. Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

18. не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, <знай>, че ти не държиш корена, а коренът тебе.

19. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

20. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

21. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

22. Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

23. Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

24. Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени <клони>, ще се присадят на своята маслина!

25. Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, <само> докато влезе пълното <число> на езичниците.

26. И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

27. И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".

Прочетете пълната глава Римляни 11