14. дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост <тия, които> са моя плът, и да спася някои от тях.
15. Защото, ако тяхното отхвърляне <значи> примирение на света, какво <ще бъде> приемането <им>, ако не оживяване от мъртвите?
16. А ако първото <от тестото> е свето, то и <цялото> засяване е <свето>; и ако коренът е свет, то и клоните <са свети>.
17. Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,
18. не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, <знай>, че ти не държиш корена, а коренът тебе.
19. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.
20. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.