1. И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.
2. И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.
3. Вторият <ангел> изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.
4. Третият <ангел> изля чашата си в реките и във водните извори; и <водата им> стана кръв.
5. И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;
6. понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават <това>.
7. И чух друг от олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.
8. Четвъртият <ангел> изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.
9. А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
10. Петият <ангел> изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и <човеците> хапеха езиците си от болки,
11. и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.
12. Шестият <ангел> изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които <идат> от изток.
13. И видях <да излизат> от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;
14. защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.