15. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жетва е презряла.
16. Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.
17. И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.