21. А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
22. Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
23. И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.
24. И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.
25. Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!
26. А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните {Гръцки: Морето.}, и настана голяма тишина.
27. А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?
28. И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.
29. И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?
30. А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.