39. А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:
40. Ти, Който разоряваш храма и за три дни <пак> го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.
41. Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:
42. Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.
43. Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.
44. Със същия< укор> Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.
45. А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.
46. А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
47. Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.
48. И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.
49. А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.
50. А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.
51. И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
52. гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,
53. (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).
54. А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.
55. Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;