13. И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде.
14. Защото< е> както<, когато> човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.
15. На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.
16. Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17. Също и тоя, който <получи> двата спечели още два.
18. А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.
19. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,
20. И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.
21. Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22. Приближи се и тоя, който бе получил <двата таланта>, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23. Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24. Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;
25. и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26. А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал;
27. ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.
28. Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.
29. Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.