3. Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на <човека> да напусне жена си по всякаква причина?
4. А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който <ги> е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал:
5. "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?"
6. Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
7. Казват му: Тогава Моисей защо заповяда, <мъжът й> да <й> даде разводно писмо и да я напусне?
8. Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.
9. И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, <когато> бъде напусната, прелюбодействува.
10. Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.
11. А той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.
12. Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.
13. Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.
14. А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
15. И възложи ръце на тях, и замина оттам.