23. Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
24. И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60,000,000 лева зл.}.
25. И понеже нямаше с <какво> да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.
26. Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.
27. И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.
28. Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което< ми> дължиш.
29. Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.
30. Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, <да лежи> докле изплати дълга.
31. А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.
32. Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.
33. Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?