10. Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.
11. Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.
12. Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?
13. И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.
14. Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.
15. И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.
16. Но ако не <те> послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
17. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.
18. Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.
19. Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде< дадено> от Отца Ми, Който е на небесата.
20. Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
21. Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?
22. Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.
23. Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
24. И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60,000,000 лева зл.}.
25. И понеже нямаше с <какво> да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.
26. Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.
27. И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.
28. Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което< ми> дължиш.