31. така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
32. А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.
33. Учениците Му казаха: Отгде <да имаме> в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34. Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.
35. Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
36. И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.
37. И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.
38. А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
39. И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.