23. Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.
24. А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
25. А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
26. Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.
27. А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.
28. Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.
29. И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.
30. И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;
31. така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
32. А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.
33. Учениците Му казаха: Отгде <да имаме> в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34. Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.
35. Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
36. И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.
37. И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.
38. А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
39. И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.