20. Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
21. И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.
22. И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23. Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.
24. А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
25. А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
26. Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.
27. А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.
28. Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.
29. И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.
30. И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;
31. така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
32. А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.