7. Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
8. А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9. Който има уши да слуша, нека слуша.
10. Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11. А Той в отговор им каза: <Защото> на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12. Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
14. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15. Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".
16. А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
17. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18. Вие, прочее, чуйте <какво значи> притчата за сеяча.
19. При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.
20. А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21. корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.