Старият Завет

Новият Завет

Матей 13:21-28 Ревизиран (BG1940)

21. корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

22. А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

23. А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

24. Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

25. но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

26. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

27. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?

28. Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

Прочетете пълната глава Матей 13