Старият Завет

Новият Завет

Марко 7:29-37 Ревизиран (BG1940)

29. И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

30. И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

31. И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.

32. И довеждат при Него един глух и заекващ <човек>, и молят Му се да положи ръка на него.

33. <Исус>, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;

34. и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.

35. И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

36. И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

37. защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.

Прочетете пълната глава Марко 7