27. А <Исус> й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.
28. А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите <паднали> от децата.
29. И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
30. И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.
31. И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.
32. И довеждат при Него един глух и заекващ <човек>, и молят Му се да положи ръка на него.
33. <Исус>, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;
34. и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.
35. И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.