10. Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".
11. Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое <имане>, с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено <Богу, това прави разлика>;
12. вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.
13. И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.
14. И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.
15. Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
16. Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
17. И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.
18. И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?
19. Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (<Като каза това> той направи всички ястия чисти).
20. Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
21. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
22. прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
23. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
24. И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.
25. А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.
26. (Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.
27. А <Исус> й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.