35. И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
36. разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37. А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?
38. А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.
39. И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
40. И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
41. И като взе петте хляба и двете риби, <Исус> погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
42. И всички ядоха и се наситиха.
43. И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
44. А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
45. И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46. И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
47. И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
48. И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49. А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50. защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!