23. И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам<, даже> до половината на царството ми.
24. А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.
25. И на часа <момичето> влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.
26. И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
27. И веднага царят прати един телохранител<, комуто> заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
28. и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
29. И учениците му, като чуха <това> дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
30. И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
31. И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
32. И отидоха с ладията на уединено място на саме.
33. А като отидоха< людете ги> видяха, и мнозина <ги> познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.
34. И <Исус> като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
35. И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
36. разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37. А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?