17. нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
18. Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
19. а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.
20. А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
21. И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
22. Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало <нещо> спотаено, освен за да излезе наяве.
23. Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24. Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
25. Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.
26. И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.
27. и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
28. Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
29. А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30. При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?
31. То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
32. но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33. С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.