1. След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.
2. И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.
3. Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха;
4. И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на <къщата>, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.
5. А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.
6. А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:
7. Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
8. Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?
9. Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?
10. Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):
11. Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.
12. И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.
13. И пак излезе край езерото; и цялото множество идеше при Него, и Той ги поучаваше.
14. Като минаваше видя Левия Алфеев седящ в бирничеството, и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след Него.