14. Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
15. Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.
16. Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.
17. И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?
18. А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
19. Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".
20. А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.
21. А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.
22. Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.
23. А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
24. А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!
25. По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26. А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?
27. Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.