47. А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:
48. Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.
49. А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.
50. А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
51. И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
52. И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
53. Но не Го приеха, защото лицето Му беше <обърнато> към Ерусалим.
54. Като видяха <това> учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както стори и Илия?
55. А Той се обърна и ги смъмра; и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси.
56. И отидоха в друго село.
57. А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
58. Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
59. А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.
60. Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
61. Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.