32. А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.
34. И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.
35. И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.
36. И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.
37. И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
38. И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.
39. И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
40. И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
41. Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.
42. И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.
43. И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си:
44. Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
45. Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
46. И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.