5. И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6. И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7. И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще <го> изцели, за да могат да Го обвинят.
8. Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9. Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?
10. И като ги изгледа всички, рече на <човека>: Простри ръката си. И той направи <така>; и ръката му оздравя.
11. А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12. През ония дни <Исус> излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13. И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14. Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.
15. Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16. Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.
17. И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; <спряха се там> и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18. <тоже> и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19. И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20. И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21. Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22. Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват <от себе си> и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;