28. И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29. Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
31. И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
33. И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
34. които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35. Те пък разправиха <станалото> по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36. И когато говореха за това, сам <Исус> застана посред тях и каза им: Мир вам!