31. Което си приготвил пред всички люде;
32. Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.
33. А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
34. И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;
35. да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
36. Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,
37. и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва.
38. И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.