37. И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
38. Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
39. А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
40. И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41. И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
42. Да беше знаел ти, да! ти, поне в този твой ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.
43. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,
44. и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
45. И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им: