Старият Завет

Новият Завет

Лука 19:32-44 Ревизиран (BG1940)

32. И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

33. И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

34. А те казаха: На Господа трябва.

35. И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

36. И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя.

37. И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

38. Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

39. А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

40. И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

41. И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

42. Да беше знаел ти, да! ти, поне в този твой ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

43. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

44. и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

Прочетете пълната глава Лука 19