23. тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24. И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.
25. (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26. Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27. А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28. И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
29. И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:>
30. Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31. И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.
32. И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
33. И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
34. А те казаха: На Господа трябва.
35. И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
36. И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя.
37. И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
38. Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
39. А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
40. И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.