20. Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21. Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22. <Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23. тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24. И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.
25. (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26. Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27. А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28. И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
29. И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:>