13. И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда.
14. Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.
15. А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16. Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17. И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18. Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19. А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
20. Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21. Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22. <Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23. тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24. И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.
25. (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26. Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27. А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28. И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.